viewИсторически, на година изписвам по няколко тетрадки с бележки по работа. Единствената пауза в това начинание беше в рамките на няколко години, когато ползвах ReMarkable 2 таблет за тази цел. Той вършеше много добра работа, защото усещането от ползването му е като от хартия.
В днешно време използвам хартия по-малко за сметка на отличния софтуер Obsidian, който ми позволява да свързвам отделните бележки и да ги ползвам много по-ефективно.
Тетрадките обаче имат ниво на ползваемост, което не може да бъде заменено от клавиатура. Позволяват свободна мисъл и човек може просто да скицира, да прави графики, таблици, да допълва бележки, по начин, който и най-потребителски ориентираният софтуер не може; просто не разполага с правилния входен интерфейс. А самата технология винаги налага overhead, дори когато ползваме таблет със стилус... софтуерни ъпдейти, има ли батерия, и т.н.
viewСлушах Atlas of the Heart като аудиокнига, по време на разходки с Витан в Борисовата градина. В гората. И докато тичах. Беше пролет или лято.
Наистина полезна книга, понеже категоризира емоциите, които изпитваме всеки ден. Обикновено не говорим за чувства и емоции, но това изобщо не пречи да ги изпитваме. Когато обаче имаме речник за тях, можем да се отдадем на интроспекция и да се замислим какво ги е предизвикало, да разберем мотивацията си и да работим върху овладяването на тези емоции, които бихме предпочели да не показваме на света. Можем по-добре да разберем и начина, по който се чувстват хората около нас.
Не очаквах хартиената версия на книгата да е оформена като списание. Всъщност бих препоръчал аудио версията, понеже е прочетена от авторката и звучи разговорно. В последствие изслушах още няколко от нейните книги, и начинът, по който са записани, понякога като лекции пред хора, ги прави по-живи, поне за мен.
viewWhen We Cease to Understand the World
Слушах книгата през 2024, когато бях на командировка за обучение в Истанбул. Беше септември, много топло, а аз се возех на метрото, обикалях улиците на града, гледах какво продават търговците.
В единия ден се качих на ферибота, който ме отведе в азиатската част на града. Слушах книгата през целия път, а после и в Азия.
Слушах за японския учен с теорията, която никой не е успял да разбере, докато се разхождах по булеварда, успореден на Босфора. После ядох в KFC.
Книгата е наистина добра. Първата историческа фикция, която съм чел.
Купих си я на хартия, както правя с аудио книгите, които са ми направили впечатление.